Климатът през Мезозойската ера

Основното описание на климата през Мезозоя е прието от всички, но няма почти никакво съгласие относно механизмите и процесите на формирането му. Тук ще представим само фактите, по които има всеобщо съгласие.

През Триас имало един единствен супер-континент – Пангея. Климатът бил изразено сезонен и сух.  Годишната вариация на температурите във вътрешността на континента била огромна. Ниското ниво на световния океан допринасяло за тези температурни екстремуми. Водата се нуждае от много повече енергия за да се загрее. Освен това водата циркулира и разпределя енергията по цялата площ на басейна, като не позволява определени места да се нагряват и изстудяват прекомерно. Водата също така отдава топлинна енергия много по-бавно. Континентите са нагряват и изстудяват от ветровете, духащи откъм океаните и от дъждовете донесени от влажните морски въздушни маси. Така световният океан стабилизира температурата на сушата. Колкото по-високо и морското равнище, толкова по-голяма е общата площ на басейна и толкова по-малки са температурните амплитуди на сушата. Смята се, че ниското морско равнище през Триас било основна причина за пустинния характер на вътрешността на континента.

Пред Юрския период морското ниво започнало да се покачва, вероятно заради формирането на ново океанското дъно. Може би ви изглежда парадоксално, но това причинило огромни наводнения, механизмът е описан на фигура в дясно. Резултатът бил, че пустинята започнала да се свива, а континенталните температури се стабилизирали. Пангея започнала да се разпада на по-малки части, което пък значело, че повече суша била в контакт с океана. И тъй като вътрешността на новите континенти била доста по-близо до водата се увеличила и общата влажност. Така климатът през Юра бил не само по-топъл, но и по-влажен.

През ранната Креда този процес продължил и към него се добавили още две климатични тенденции, които започнали още през Юра, но били най-добре изразени през Креда. Механизмите на тези две тенденции не са изяснени. Първо температурният градиент от Север на Юг почти изчезнал – моделите на океанските течения не могат да обяснят това. С други думи температурите по цялата планета, от екваторът към полюсите, били почти еднакви.  И второ средните годишни температури били много по-високи от днешните, около 10C. Смята се, че значително по-високите нива на въглероден диоксит (CO2) са имали роля, но реалните палеоклиматичните данни се разминават драматично с тези от теоритичните компютърни модели. Например има данни, че през ранна Креда има моментно известно застудяване (отбелязано на диаграмата долу), което не се обяснява от съществуващите модели.

При горната Креда нещата са доста по-дискусиони. Много изследователи смятат, че през Апт и Алб температурите на океана близо до екватора се покачила прекалено много и дори  тази му част станала необитаема. Освен това някои данни сочат, че сушата около екватора не била джунгла или гора, био-разнообразието било минимално и общо тези земи били безплодни, въпреки близостта си до океана. Може би дори системата на дълбоко-океанските течения била нарушена, това означава, че водата продължавала да циркулира хоризонтално, но не и вертикално. Така дълбокия океан не получавал кислород и се формирали черните шисти от Апт и Алб -  наслояване на органична материя на дъното на океана, която не се е разложила напълно заради липсата на кислород. Въпреки всичко и въпреки логиката температурния градиент север-юг си останал минимален.

В края на Креда планетата се охладила, но не е ясно как и колко постепенно е настъпила промяната. Климатът от края на Мезозойската ера е крайно спорна тема, така че няма да я закачам.

Няма нито една теория, която да пасва напълно на реалните данните.  Ето някои от най-сериозните противоречия, свързани с версията, която ви описах:

1) Ако годишната амплитудата на температурите пред Триас е била толкова голяма, колкото дават моделите, би следвало да има сериозни полярни шапки или глетчери. Следи от глетчери или полярни шапки обаче няма никъде, въпреки че глетчерите например оставят ясни геологични знаци.

2) Въпреки липса на следи от полярни шапки, през средата на Креда има ясни индикации за повишаване на морското равнище в резултат от топенето точно на тях, което е твърде странно.

3) Обикновено CO2 и предизвикания от него парников ефект се посочват като причина за глобалното затоплянето през Креда и минималния температурен градиент. Това има смисъл, ако приемем, че средноокенските хребети са били много активни и насищали атмосферата с CO2 и прахови частици. Геологически следи от такава масивна активност обаче няма, а теорията не се потвърждава достатъчно убедително и от изследванията на стабилния изотоп на въглерода 12C. Колкото до градиента, там ролята на парниковия ефект е най-общо казано неясна, освен че вероятно има връзка с високото ниво на световния океан.

4) Дори най-сложните количествени модели  не могат на възпроизведат минималния температурен градиент от Креда. Или изчисленията са грешни или от модела липсва важен фактор. Тъй като динозаври и полу-тропическа растителност е имало на ширина 10° от Кредските полюси, по-скоро грешката е в теорията, а не в данните. Скорошните изследвания на земи, които са били вътрешноконтинентални (днешна източна Русия) установиха, че дори в средата на Креда там не е имало сезони, влажността била висока, а температурите не само, че били същите като по цялата планета, но оставали почти непроменени през цялата година.

———————————

автор: Galeto
редактор: Dino Admin
източник:
www.palaeos.com

Post Comment