Заплетената история с имената

 Птерозаврите не принадлежат към надразред Динозаври (Dinosauria), но са се превърнали в емблематични животни от ерата на динозаврите.

Около Птерозавъра се върти една от най-заплетените истории – тази с “грешното” му име Птеродактил, което хем е грешно, хем не е грешно. Всичко започва с две съществуващи имена, чиято кирилизирана версия звучи по един и същи начин, но на латински се различават – Pterodactyl и Pterodactylus. При кирилизацията обикновено латинското окончание -us се пропуска. Птерозаврите често са наричани Pterodactyl, което не е правилно и наистина такова наименование няма, но съществува съвсем истински и много популярен род птерозаври на име Pterodactylus.

За да ви стане ясно защо се маха окончанието, ще се нуждаете от много кратък урок по латински. В него съществителните си имат склонение (пет склонения) и се изменят по падеж. От своя страна прилагателното се съгласува със съществителното по род, число и падеж. Окончанието -us се появява при съществителните от мъжки род , ед. ч. , именителен падеж, първо и второ склонение. То се използва и при прилагателните, които  се съгласуват с тези съществителните по  род, число и падеж. Това е основната причината за наличието на това окончание при имената на динозаврите. За да завърша темата за -us, ще допълня, че то може да бъде  и част то по-дълго окончание на съществително от трето (аблагивен падеж, м.&ж.р.  мн. ч., -ibus), четвърто (аблагивен и дателен падеж, м.р. и по-рядко ж.р., мн. ч., -ibus/-ubus) и пето  (аблагивен и дателен падеж, м.&ж.р., мн. ч., -еbus) склонение.

Имената на повечето динозаври и влечуги от Мезозоя по принцип са гръцки, но с латински окончания, защото латинският е общоприетият език в биологията. Така Pterodactyl и Pterodactilus на гръцки значи едно и също – “крилат пръст”, -us  e практически безсмислено, просто звучи “латинско”, а на български ползваме Птеродактил, изпускайки излишното окончание. Pterosaurus значи “крилат гущер” и отново има окончание, което ние не превеждаме. Името е Птерозавър.

Тук разбира се съществува предложението, че след като окончанието още в оригиналното име на практика не е смислово натоварено, то не е окончание, а е неделима част от думата, следователно не трябва да се изпуска. В каталога е приет руския подход да се маха окончанието. Когато пълното име е добило някаква популярност го слагаме в скоби.

————————————————–
автор: Ozzy
редакция: Dino Admin

Post Comment