Хиперурагани унищожили динозаврите?

Нова теория за събитията след падането на метеорита (или метеоритите), довели до изчезването на по-голямата част от динозаврите, сочи като главен виновник хиперураганите. Върху теорията се работи от 1995 години, главно чрез компютърни модели и симулации. В университета в Мазачузец от почти две десетилетия се изследват мегабуриите и хиперураганите, както и какво влияние биха имали те върху биологичните организми на земята..

Хиперураганите са бурии, при които скоростта на вятъра би достигала 800 км/ч. Разбира се, те не съществуват при настоящите условия на земята, но според учените правили изследването, това не означава, че няма гранични условия, при които все пак да се формира хиперураган.

В действителност формирането дори на обикновен ураган изисква доста условия. Основното е температурата на водната повърхност да достигне температура между 25C и 30C. Да няма плитък термоклин, тоест да няма плитка рязка промяна на температурата на водата. Да няма градиент на вятъра. Въздушните маси да са с висока относителна влажност. Нужни са условия за обратно захранване. Най-важното – да има депресия (зона с ниско налягане) около която да се формира бурията. Дори и днес е трудно да се предвиди дали една бурия ще прерасне в ураган или не.

Смята се, че ако температурата на водата е  над 30C не може да се формира ураган. Учените от Масачузец обаче оспорват тази теза и доказват, че при точно определени условия това е напълно възможно. Компютърните им модели показват формиране на хиперураган при температура на водата от 40C. Почти всички условия са били на лице преди ок.  65 млн. години. Водата в световния океан била затоплена до почти 50C от метеорита (метеоритите) буквално за минути. В атмосферата имало огромно количество фини прахови частици, които предизвикали мигновено глобално затопляне. Изпаряващата се вода покачила влажността на въздуха. За дни се формирали огромни депресии, бурии, урагани и накрая хиперурагани. Те достигали височина до 32 км – стратосферата и най-важното озоновия слой.

Според тази теория, точно достигането на урагана до озоновия слой изиграл лоша шега на динозаврите. Озонът бил засмукан към земята и ултравиолетовото лъчение на слънцето унищожило всичко на земната повърхност. Крокодилите, част от бозайниците и насекомите, които живеели основно под земята, оцелели. Озоновият слой се възстановил сравнително бързо след отмирането на хиперураганите.

В теорията има един важен пропуск, които се забелязва още на пръв поглед. Ударът от метеорит първо би предизвикал цунами, а чак след това каквото и да е било друго явление. Това лишава зараждащият се урагана от механизмът на обратното захранване. Просто нужната водата ще бъде на съвсем друго място, когато бурията расте. Не се знае доколко въобще е възможно озоновият слой да бъде “всмукан” по подобен начин и дали при масивен парников ефект това ще има особено значение.

Въпреки всичко това е още едно допълнение към механизмите, които са унищожили 75% от живота на земята преди 65 млн. години.

————————-

По материали от NOAA и National Geographic
автор:
Galeto
редакция:
Dino Admin

Post Comment